Купа "Диана" 2011

На 18.09.2011г. в района на с. Скала, община Сунгурларе участвахме в Купа "Диана". Карта
За Денис денят беше като празник. Първо загряхме като тичахме до старта, а там нямаше търпение да тръгнем по маршрута. Пробягахме маршрута който за него не беше никак малък около 1 км., на места му помагах за да може да прескочи нападалите клони в гората, но като цяло за децата маршрута беше измислен много добре. В сравнение със Стара Загора организаторите на състезанието се бяха постарали много за по-малките деца.
За моето бягане мога да кажа само, че съм много доволен с времето което постигнах без да съм тренирал. Имах малки грешки тук там, но без да се тренира е така. Терена ми пасна идеално и нямах проблем с четенето на картата по релеф и бягане по азимут. Доволен съм от класирането все пак успях да се кача на стълбичката. На това състезание вече мога да кажа, че това беше моето завръщане в ориентирането.Класиране

Като цяло организацията на състезанието игрите за малките които бяха подготвени направиха мероприятието едно незабравимо преживяване за моето семейство.

Купа "Сърнена гора"

На 10 и 11 Септември участвахме в състезанието за Купа "Сърнена гора" Първият ден състезанието беше спринтова дистанция в парк "Загорка" в Стара Загора. Пробягахме с Денис маршрута му за 5 мин. като той бяга през цялото време, бяхме взели и карта и през цялото време все питаше къде сме сега на картата. Аз започнах маршрута колебливо, загубих около 3 мин за 2-ра точка, не бях бягал на такъв мащаб и обектите ми идваха много бързо но към 4 точка влязох в ритъм. На 6 точка направих грешка да вляза в един гъсталак и там загубих около 4 мин. до края всичко беше ок но загубата на 7-8 мин. ме изтика в задни позиции. Класиране

На следващият ден състезанието беше в нов район карта "Верея". Карта
За Денис няма да казвам нищо да си мине маршрута за него беше цяло премеждие в драките. Трябваше да го носим на ръце през по-голямата част от маршрута, но все пак финишира. Аз тръгнах добре като още от самото начало нещо все не ми излизаше, дали от терена или от многото драки, но до 5 точка нямах проблем. Проблема дойдена 6 точка където загубих около 20 мин., наложи се да се върна на 5-та и да вървя до 6-та точка по азимут за да продължа. За първи път през живота ми бях на ръба да се откажа и да не завърпа маршрута. До края не си давах много зор и бягах вяло само и само да завърша. Втори път на такава карта не бих рискувал да бягам. Класиране

Купа "Раднево"

Следващото състезание беше купа "Раднево" на 09 Септември 2011 год. Денис нямаше търпение да участва. Пробягахме маршрута за мъже 10 за 2:57 минути което според мен за неговата възраст беше много добре. Аз пробягах маршрута доста прилично в предвид на това, че не съм тренирал повече от 8 години и останах само на 2:32 мин. от първия за което бях доволен. Все пак излязох на награждаването на Денис защото беше заспал на рамото ми от емоциите най-вероятно. Класиране

Завръщане

Ориентирането беше свършило за мен до преди няколко месеца. Спрях да тренирам и да се интересувам от ориентиране след като по време на една тренировка ми съобщиха за смъртта на баща ми. Това се случи дни преди купа "Сливен" 2003 година. От този ден на татък престанах да мисля за ориентирането и се откъснах и си мислех, че ще е завинаги. Поддържах връзка от време на време с Илиян Дянков и другите от отбора но тръпката я нямаше. От време на време следях какво става, радвах се на постигнатото от Илиян с младите състезатели, от успехите на Кирил Николов, но всичко ми беше някак далечно.

През това време се ожених, роди ми се син (Денис) след което живота ми вече имаше някакъв смисъл. Така дойде и деня в който го заведох на първото му състезание купа "Сливен" 2011 край село Ичера на 20 и 21. Август. И така тръпката в мен се върна след като видях ентусиазма в очите на Денис по време на състезанието и радостта че е награден с медал за участието си в състезанието.
Създадох този блог за да описвам всичко каквото се случи и ще се случва след това.
Сега като се замисля през всичките тези години постоянно нося в себе си картата от последната тренировка през 2003, може би вътрешно съм чувствал, че рано или късно тръпката ще се върне.