Ориентирането беше свършило за мен до преди няколко месеца. Спрях да тренирам и да се интересувам от ориентиране след като по време на една тренировка ми съобщиха за смъртта на баща ми. Това се случи дни преди купа "Сливен" 2003 година. От този ден на татък престанах да мисля за ориентирането и се откъснах и си мислех, че ще е завинаги. Поддържах връзка от време на време с Илиян Дянков и другите от отбора но тръпката я нямаше. От време на време следях какво става, радвах се на постигнатото от Илиян с младите състезатели, от успехите на Кирил Николов, но всичко ми беше някак далечно.
През това време се ожених, роди ми се син (Денис) след което живота ми вече имаше някакъв смисъл. Така дойде и деня в който го заведох на първото му състезание купа "Сливен" 2011 край село Ичера на 20 и 21. Август. И така тръпката в мен се върна след като видях ентусиазма в очите на Денис по време на състезанието и радостта че е награден с медал за участието си в състезанието.
Създадох този блог за да описвам всичко каквото се случи и ще се случва след това.
Сега като се замисля през всичките тези години постоянно нося в себе си картата от последната тренировка през 2003, може би вътрешно съм чувствал, че рано или късно тръпката ще се върне.
0 коментара:
Публикуване на коментар